Често срещани грешки във вариант А на поправителния изпит ========================================================= При проверката на работите от експресната поръчка от вариант А забелязах тези често срещани грешки: 1. За първата задача -- опит за решение с някакъв алгоритъм от тип "разделяй и владей", при който използваме двоично търсене по главния диагонал например. Ако не намерим търсената стойност, продължаваме неясно как и оттам правим извод, че сложността е Theta( (lg n)(lg m)). На лекции видяхме, че при m = n тази идея води до алгоритъм с времева сложност Theta(n), като анализът е много сложен. При изключително опростяващото допускане за перфектна дихотомия върху главния диагонал на всяко ниво на рекурсията, рекурентното уравнение е T(n) = 2T(n/2) + lg n с решение T(n) = Theta(n), получено чрез мастър-теоремата. Решението в никакъв случай не е логаритмично спрямо n. Доказателство по метода "игра срещу противник" доказва долна граница 2n-1. Не е невъзможно да се получи по-ниска долна граница, например Omega(lg n), с дърво, но тази долна граница не е точна. Няма противоречие между двете долни граници, просто по-високата е по-интересна, а най-интересна е точната долна граница 2n-1. 2. Във втората задача има решения с оцветяване на върховете в два цвята и вземане на по-голямото подмножество върхове от един цвят. Със сигурност това дава антиклика, но не непременно максимална. Това е все едно да изберем произволен връх на дървото за корен и да разгледаме върховете по равнища, вземайки или четните, или нечетните равнища. Контрапример е граф "гъсеница", който се състои от един път (тялото на гъсеницата) и към всеки връх от тялото са закачени много висящи върхове (крачетата на гъсеницата). Оптималното решение е множеството от върховете на крачетата, но разбиването по равнища и вземане на равнищата през едно ще ни даде горе-долу половината от максимума, защото част от крачетата ще са в единия цвят, а останалите --- в другия цвят. Тези решения получават по 5 точки, защото все пак има някаква идея. 3. В третата задача: да вземем просто множеството от висящите върхове. Това е буквално преписване на упътването без никаква мисъл и се оценява с 0 точки. Ако дървото е път, това "решение" ще вземе само двата му края, а максимумът е горе-долу половината от върховете.