Урок по множества
Множества
1. Множества.
Въвеждаме понятието множество като съвкупност от елементи;
елементите могат да бъдат протоелементи – всеки реален или измислен математически обект, който не е множество – или самите те могат да бъдат добре дефинирани множества;
едно множество е добре дефинирано, ако се знае кои са
елементите му, т.е. те са дефинирани преди това;
нека М е множество; ще отбелязваме x M, ако обектът x е елемент на M или x M, ако x не е елемент на М; ако М е добре дефинирано множество, то за всеки обект x е изпълнено точно едно от x M,
x M;
ще казваме, че множествата A и B са равни, когато са съставени от едни и същи елементи, бележим A = B;
един начин за задаване на множество е чрез изреждане на елементите в него, разделени със запетая между фигурни скоби;
оттук нататък всички множества ще считаме, че са добре дефинирани; целта е да се изгради непарадоксална логика (например парадокс на Ръсел);
Аксиоми за множествата:
А.1. (аксиома за обема) нека A и B са множества;
ако за всеки обект x имаме: x A x B, то A = B;
неформално аксиомата за обема гласи, че едно множество еднозначно се определя от принадлежността на неговите елементи;
Следствие: две множества са равни, когато са съставени от едни и същи елементи, без значение редът на елементите или дали те се повтарят; например { a, a, b } = { a, b }, { a, b} = { b, a} ;
Мета-теорема: Дадени са множества A и B; твърди се, че A = B;
Доказателство: за всеки елемент a A показваме, че a B;
за всеки елемент b B показваме, че b A;
от аксиомата за обема A = B;
А.2. (аксиома за отделянето)
нека М е множество;
въвеждаме понятието предикат P (x) ( x M ) – параметризиран въпрос с два възможни отговора (true – истина и false – лъжа), при това отговорът зависи от параметъра x;
аксиомата твърди, че ако M = { x | P (x) = true, x M } , то M е множество; M се нарича подмножество на М (или още M
съдържа M); бележим M M ( M M); ако M M пишем
M M ( M M);
означаваме с множеството, което не съдържа елементи, т.е. за всеки обект x, x ;