често срещани грешки във вариант 2 на контролното
-- За зад. 4 има "решение", което разглежда фиксирано A. Това е груба грешка. A е произволно. Терминът "произволно" не присъства в условието, но това се подразбира. За конкретно A е детска игра да се намерят различни подмножества с еднаква сума.
-- В зад. 1: решение, което разглежда конкретна стойност на x, разглежда истинността на предиката след заместване на x с тази стойност, и прави заключение, което е вярно, но никъде не се обсъжда това, че предикатът съдържа импликация, която е винаги истина при антецедент-лъжа и е винаги истина при консеквент-истина. -5 точки
-- В "решение" на зад 3 е пропуснато ограничението, че всеки трябва да получи поне един билет. За това, 0 точка на задачата. Без него, тя става друга задача.
-- За зад. 1 има "решение", което разглежда комплексни числа и сравнява комплексни числа с <. Това е 0 точки на подусловието. И е изключително груба грешка, която нулира цялата задача.
-- И изобщо за зад 1, това е логическа задача. Намесени са и реални числа и човек трябва да знае някои факти за реалните числа, но същината на задачата е квантован предикат, който предикат е импликация. Трябва да се знаят и ползват някакви свойства на импликацията. Тази задача не се решава само с разсъждения за реални числа. Те са важни, но не са достатъчни.
-- има "решение" на зад 1, което разглежда антецедента и консеквента като отделни предикати. Говори се за "за всяко реално x: x < 10" като за отделен квантован предикат. Това е груба грешка. Предикатът е импликацията, а не поотделно антецедентът и консеквентът.
-- "решение" на зад 4 разглежда случай, в който елементите на А са равни. Това е невъзможно, понеже А е множество. А другият случай е написан толкова нечетливо, че се отказвам да се опитвам да го чета.
-- в зад. 4 има "решение", което твърди, че ако елементите на A не са поредни, то А непременно има две двуелементни подмножества с еднаква сума. Това не е доказано, и по добра причина: просто не е вярно. Ако двуелементните имат общ елемент, то и другият във всяко от тях трябва да съвпада, за да имат еднаква сума, така че те трябва да съвпадат, което не е допустимо. Тогава нямат общ елемент. Лесно се намира контрапример, да кажем A = {1,2,4,7,10,14}, който няма две двуелементни подмножества с еднаква мощност.
-- има "решение" на зад 2, в което не е пресметната в явен вид нито f(1,3), нито f(2,3), и има квази-доказателства по индукция на другите две твърдения, в които "доказателства" в индуктивната стъпка, наречена "проверка" някак магически се появяват правилните изрази без извеждане. Това клони към опит за измама. Нула точки.
-- в повече от един отговори се вижда, че нотацията с голямата лява фигурна скоба в задача 2 не е ясна. Тази нотация дефинира функция чрез НЯКОЛКО израза. В най-простия случай, функция се дефинира чрез един израз вдясно от знака '='. Например, f(n) = 2n+1.
Може обаче да искаме да дефинираме функцията по такъв начин, че да няма един израз, който да сложим вдясно. Например, ако домейнът е множеството от естествените числа и искаме функцията да има стойност 0 върху нулата, а върху всяко друго n да има стойност 2n+1, можем да напишем
f(n) = 0, ако n = 0,
f(n) = 2n + 1, ако n > 0
Това можем да запишем по-икономично с лява фигурна скоба. Важното е вдясно да е зададено разбиване на домейна. В този пример, разбиването е { {0}, {1,2,...} }.
В задача 2 има не два, а три случая (и разбиване на три подмножества), но принципът е същият.
-- В "решение" на първа задача, второто подусловие, се твърди, че и антецедентът, и консеквенът са истина. Това не е вярно, защото има реални числа x, за които x < 10 не е истина.
-- в задача 2, д-вата по индукция, не е добре да се взема база 1. Нулата е естествено число, а функцията на Акерман има домейн N x N.