Често срещана грешка е тази: инвариантът е прекалено общ (обратното на конкретен).  Нещо като "При всяко достигане ..., играч А няма черен контур".

Това е вярно, но не е доказуемо по индукция, понеже е много общо.  Ако на даден ход А няма черен контур, откъде знаем, че на следващия пак няма?  Допускането, че няма черен контур, не е достатъчно, поради което в "доказателството" започват едни общи разсъждения за действията на Б, които са напълно извън схемата на д-во по индукция.  С други думи, това е неформално д-во, в което индукцията е невалидна, а цялото (неформално) д-во се състои в разсъжденията за Б.

Друга грешка е правене на разсъждения за стратегията на А: А иска това, А се стреми към еди-какво си...  Д-вото трябва да е стриктно по отношение на играча Б.  Всякакви допускания за това, към какво се стреми А, са ограничение на общността.

Последно модифициране: неделя, 4 май 2025, 12:12