Дигиталните образи през последните години се установиха като един от основните методи за медицинска диагностика. Компютърните приложения които подпомагат диагностиката, планирането на лечение и вземането на решения от клиничния персонал в една или друга степен боравят с образни данни. Тези данни изискват подходящи средства за съхранение, бърз достъп и архивиране за сравнително дълъг период от време. Типично за тези информационни системи (PACS, RIS и др.) е че те комуникират с приложения от разнообразен характер които се доставят от различни производители. Това прави тяхното интегриране в едно здравно заведение комлицирано и трудоемко. Налага се използването на стандарти за обмен на данни каквито са DICOM и HL7.

Настоящият курс предвижда  запознаване с методите и системите за сканиране, генериране и съхранение на медицински данни, както и на управлението на информационния поток във здравните заведения. Разглеждат се формата на данните и стандартните протоколи за обмен в компютърни мрежи както и формата на данните за обмен чрез носители. Специално внимание се отделя на архитектурата на системите и подхода за интегриране, функциите на работните станции за дисплей и анализ на образни данни както и на факторите които влияят на качеството на образната диагностика. Дискутират се възможните проблеми и грешки в комуникацията и изобразяването. Разглеждат се и подходите към проектно менажиране на проектирането, инсталирането и използването на информационни системи за образна диагностика.

Курсът е предназначен за подготовка на специалисти които се занимават с проектирането и внедряването на системи за образна диагностика, както и на тяхното менажиране, поддръжка и администриране.

Има голямо разнообразие от биоинформатичен софтуер и по-голямата част от него работи на Linux. Освен това често се появява нужда да се пишат малки програми за обработка на биоинформатични данни. Курсът отговаря на тези нужди с въведение в Linux и няколко езици за програмиране под Linux. Разглеждат се командният ред на Linux и основните команди за работа с файлове и за обработка на текстови файлове. От езиците за програмиране се продължава със скриптове (shell scripts), awk и Python. Набляга се на практичното използване на тези езици за решаването на биоинформатични задачи.

Изчислителната биология или биоинформатиката е дисциплина, която изпозлва и създава знания в сечението на установени научни области като молекулярна и клетъчна биология, медицински науки, генетика, еволюция, изчислителна математика, компютърни науки, статистика. Съвременното развитие на т.н. "омикс" технологиии в медико-биологическите изследвания като геномика, протеомика, метаболомика, транскриптомика са органично свързани с биоинформатиката. Задачите на биоинформатиката са насочени към създаването на методи, алгоритми и софтуерни решения за съхранение, анализ, управление, визуализация и разпространение да данни и резултати от тези "омикс" технологии. Тази роля става все по значима в последното десетилетие, както с интезивното изпозлване на високите технологии в медико-биологическите изследвания, така и заради бързото развитие на информационните технологии и особено приложението им в изследването на геномите на човека, растенията, животните и обкръжаващата ни жива природа. Интердисциплинарният профил на изчислителната биология я прави основна дисциплина в магситърската програма Биомедицинска Информатика не само заради разнообразните й приложения, но заради генерирането на нови познания изключително в контекста на развитието на нови технологии.

Биомеханичните процеси са основа на физиологията на човека в норма и патология. 
Получените знания са конкретно свързани с реализацията на магистъра
при образна диагностика и терапия. Курсът запознава студентите с основите
на биомеханиката. Отделни въпроси са посветени на пасивните биомеханични
процеси в органите и тъканите, хемодинамиката, автовълновите процеси в активни
среди, а така също и на механичните явления при съкращаване на скелетните мускули.
Знанията се надграждат върху получените от избираемите курсове по биофизика,
основи на анатомията и физиологията на човека.

Курсът е избираем и има за цел да запознае студентите с устройството на човешкия организъм и функционирането му като единно цяло.

Анатомията и физиологията са фундаментални медико-биологични дисциплини.

Анатомията е наука за строежа на човешкото тяло. Тя е дял от морфологията и се разделя на няколко подразделия, които изучават отделните части от организма: Остеология - наука за костната система, Артрология - изучава свързванията в организма, Миология - наука за мускулите, Спланхнология - наука за вътрешните органи и анатомия на сърдечно-съдовата система, на нервната система и на сетивните органи. Човешкото тяло е изградено от различни видове тъкани, които групирани по определен начин изграждат отделните органи, а те от своя страна в зависимост от функциите, които извършват се обединяват в различни системи от органи.

Физиологията (физис – природа; логос - наука) изучава и описва особеностите и протичането на жизнените процеси в организма, механизмите на тяхната регулация на всички нива на организация и влиянието им от фактори на външната или вътрешна среда. Следователно предмет на физиологията е здравият организъм.

Физиологията на човека е свързана тясно с клинични дисциплини като терапия, хирургия, акушерство, ендокринология, психиатрия, офталмология и т.н. Някои раздели от физиологията служат като основа на психологията. Това са физиология на централната нервна система, висшата нервна дейност, сетивните системи, психофизиологията.